Греянa Виена: българи, turkey, тикви, ябълки и GluehWein :)

Четири дни в родината на OMV, греяното вино и валса.

 

Basic:

 

·        Самолетни билети:                  www.skyeurope.com

Прилични цени за самолетните билети- почти пълен интернет контрол при резервации- за ден и час на заминаването и пристигането, с възможности за планиране доста време напред. Ние резервирахме 2 месеца предварително. Въпрос и на късмет, защото 1 месец преди полета ни, самолетните билети паднаха наполовина от нашата цена- ние “скочихме” 153 евро всичко, за отиване и връщане, за 2-ма души, със запазените места за 2 евро на място, и 12-те евро “такса плащане”.

 

·        Хотел:                                         www.ibishotel.com

Ибис са идеална верига за бюджетен туризъм. В момента имат промоцията “Happy 30” – ако предплатиш 30 дни авансово, цената на стая, за двама (или един) е 49.- Добра цена за добро качество на истински тризвезден хотел. За Виена хотелът е истинско щастие – намира се на главната търговска улица – в центъра, на 200 метра от метрото. Две големи легла, баня като в турски четиризвезден хотел и ТВ. Перфектно обслужване. Имат стая за багаж, ако ти се налага да останеш преди или след чекиране, фри. Не знам как нашите хотели не ги е срам да отстояват 100- 120 .- за същите условия? София, разбира се.

 

·        Застраховка – някаква полагаща ми се карта.

 

!!! недоумявам защо бг- правителсвото! не вземе да приеме една простичка наредба –всички, които се осигуряваме, плащаме и поддържаме това нзок! да си поучим картончетата по пощата

препоръчвам да си извадите една CC:

 

·        Кредитна карта                        www.fibank.bg

Ползвам VISA на ПИБ АД, без депозит, с добра бонусна схема и ниска такса за поддръжка. Работи перфектно във всички страни, които съм посещавал в Европа и Азия. Това е защото същата карта от други банки просто НЕ работят. Без депозит- подавате молба и получавате картата си. Няма ограничения, никакви. Истинкска кредитна карта. Върви с 10- 20,000 долара медицинска застраховка, ако си заплатиш хотела или самолетния билет до мястото- в случая Виена.

Има и други банки, които дават (сигурно) същите условия- въпрос на избор J

 

И този път (както с Рим – Roma) се допитахме до туристическия сайт на града:

 

·        Виена забелижителности: http://www.wien.info/

има програми в зависимост от интересите и времето на престой.

 

Ден 1. Опознавателен, с елемти на преяждане (7.XI = 90 години ВОСР, все пак)

Полетът трая едно сложно- судоку- време. Мили и усмихнати момичета на СкайЮръп. Имаше кратки и незабележими, за 10-те секунди, формалности по нахлуването ни във Виена (паспортен и митнически контрол). ЖП- гарата е някъде под летището- но преди да се качите на влака, най- добре е да отидете на бюрото за туристическа информация и да си купите един билет за цялата градска мрежа за 8 дена- 27.20- Важи и за двама, за 4 дни. Дават и карта с улиците на Виена, без пари. Трябва да си купите и билети от 1.70 за отиване от летището до Виена. Забравете за Виена Пас!- картата е скъпа и тъпа. Не я препоръчвам. По- добре изчакайте до Ден 2. Усмивките на палавите австрийски момичета по гишетата са част от пейзажа. Не се изтърпях и пихме кафе имидиътли.

 

От летището до Виена има поне 3 начина за предвижване:

-         влак                1.70 евро, извън тази 8 таге карте;

-         автобус CAT  6.-

-         такси              35 – 40.-

С влак е 20 минути. По пътя се виждат 3-4 фундаментални индустрии- OMV- рафинерията, Air Liquid…

 

 

Около час и половина след кацането се настанихме в хотела. Голяма работа е този Ибис, предлагащ 3 големи предимства извън лукса- местоположение, местоположение и ... местоположение.

 

Една от най- големите търговски улици на Виена, която прилича на нашата Витошка или Граф Игнатиев (и като архитектура) се нарича Мария Хилферщрасе и започва почти от хотела.

 

Времето беше променливо- валеше дъжд и духаше вятър, след което ставаше почти слънчево. Решихме първия ден да е опознавателен, с елементи на шопинг.

 

Тръгнахме по тази МарияХилфер към Зимния Дворец :-)  (ех този Октомри, Революция Енгелс Маркс, 7-ми ноември, преди 90 години) и ето моите абсолютни, първи впечатления за Виена: прекрасен град- human friendly. Малко хора, малко коли. Идеална инфраструктура. Свобода да се предвижваш. Тротоарите са 10 метра широки и само за хора. Една от веригите магазини за качествни обувки, на ниво, се казва Humanic- “Ubuntu”, както му казваме ние, офисния планктон.

 

За разлика от софия, плочките на тротоарите не те обливат с кал (Витошка, където ТРЯБВА да следиш фугите на плочките, рейнман- идиотията на цялата бг- нация – друга тема) няма будки, сергии, цигания по входовете. Всички чорапи се продават в магазините за чорапи, ха.

На светофарите колите спират на червено и тръгват на зелено. На знака стоп има бяла лента, където би трябвало да спират и бг- афро- водачите, но във Виена спират 1 метър преди нея.

 

По този начин кръстовището се получава да е на 20- 30 метра от драйвера, но той си чака там и така има МЯСТО ЗА ХОРАТА. Да, това ми е първото и последно впечатление за Виена- място за хората. Убунту!

 

 

За бялата лента и маркировката изобщо- това ми е добрия спомен от времето на ТЖ- в бг преди 20 години: маркировката по улиците хвърляше сянка, беше 5 мм над асфалта и човек можеше да се спъне в нея! Днес софийската маркировка е една голяма далавера, както боклука, маршрутките, които съществуват само в Ботсвана и други “развити” африкански държави като ЮАР и Лесото, миенето на улиците по време на дъжд, чистенето на снега, който не падна миналата година...Днес уличната софийска маркировка издЪржа един дЪжд.

 

Магазините по МарияХил... - те са 10-ки, огромни молоподобни - за дрехи, обувки, книги! Разреждат ги стотици пекарни, които предлагат кифла, масло и кафе с топло мляко, по един друг начин, ха ха! Виенската Кифла! Много социално.

В случая салфетката е сгъната социално -правителствено, а топлото млекце - бориме се цял мандат.

Разбира се, си накупихме маса неща- цените както българските, НО имаше маса намаления – 4 - 10 пъти. Приема се, че хората са си купили ВЕЧЕ зимните дрехи и си празнят складовете. Реализирахме и една момичешка, детска мечта-дамска обувка за 1 евро, няма българка, която да не е чувала за това, но малко са тези които са се натъквали. Ева се натъкна няколко пъти, ха, ха. Имаше и по – нормални, почти български цени, за които ползвахме credit.

 

Вървейки по Мария Хилферщрасе излязохме на площада на Мария Терезия и двата симетрични музея- единия за изкуство другия- природо научен. Пред паметника кипеше труд- сглобяваха бараките за греяно вино, глювайн- Gluehwein. Това е цяла вселена. Пих поне 10 пъти това вино- и на всякъде беше различно. Най- общо канела, захар и червено. Веднъж пих и топъл компот- пасирани круши.

 

След паметника пресякохме улицата и влязохме през арката в площада на героите- част от комплекса Hofburg. На “площада на героите” има два конника- принц Ойген и принц ферхОйген, хаха, втория го забравих. От Hofburg преминахме във Volkspark, с розови градини и паметник на Сиси.

 

Тръгнахме да се разхождаме по “Ринга” = Рингщрасе – Парламента в старогръцки стил със фонтана на Атина Палада, после величествената островърха сграда на Кметсвото , където досглобяваха къщички за предстоящия Коледен пазар. Точно срещу кметството се намира Народния театър. Продължихме към изящната църква Votivkirche – островърха и бяла, много красива през нощта. Влязохме в Университета.

 

Мотайки се около Университета забелязахме, че последната спирка на трамвай 38 е предградието Grinzing- известно с младото си вино и многото си малки, романтични кръчми. Ноември във Виена е месец посветен на младото вино, Има много събития- реклама, органолептични тестове. Решихме, че е добра идея да се отправим към това селце и да го тестваме. Ленин през октомври, едва ли правил друго в Швейцария.

 

В Университета обиколихме статуите на стотици професори по вътрешния двор. Най - много ми хареса външния вид на един професор по теология, който и с външния си вид доказваше пълната несъстоятелност на теорията на Дарвин за еволюцията.

  

Заваля пороен дъжд и се качихме на трамвай 2, които с номер 1 се въртят по Ринга и можеш да си направиш панорамна обиколка. След като стигнахме до Дунав, слязохме и се отправихме към “100вода”- Hundertwasserhaus, и KunstHausWien.

 

Стовода и Климт за Виена са нещо кат Ван Гог за Амстердам. Има няколко къщи в “този” стил и музей, с кръчма и магазини. В момента поддържат бранда Сиси, Стовода и Климт високо позициониран: с музеи и високи цени на копия от техни неща.

Страшно се впечтлих от прекрасните произведения на Стовода- той е обзавел техния ТЕЦ ли, завод за отпадъци ли, но много шашава сграда.

Пихме греяно вино на мраморен барплот прояден така, че по него имаше поточе вода! Мисля, че пангалактическия гарагаробластер от Галактическия Стопаджия се е родил там.

 

Тоалетните също са с фонтан и мозайки в стил Стовода.

След като утолихме жажадата си за криви форми, поехме наобатно към университета.

Във Виена лесно се ожаднява за нещо криво.

 

 

http://heuriger-reinprecht.at/

Хванахме трамвай 38 за около 40 минути, от Университета. Движехме се в посока центъра – покрайнините. Постепенно светлините ставаха все по- малко и по- бледи, а къщите все по- селски. Виена с покри с Класически Готически Мрак. В момента, когато си мислехме, че има още 3 спирки, изведнъж изгря слънце- излязохме на една весела уличка с романтични фенери и осветени старинни къщи- бяхме стигнали Grinzing.

По къщите имаше висящи табели предлагащи младо вино и вкусно готвено. По улиците нямаше никой, но в кръчмата, която си избрахме по лотариен принцип беше пълно с весели червенобузи бюргери, които първоначално бяха скромно количество, а след това заприиждаха, като червеноармейци след залпа на Аврора. С 90 години закъснение.

В България имаше време, когато революцията беше срамна, сякаш някой е участвал в нея или е имал възможност да въздейства. Съветниците по кметсвата прекръстиха много улици с името на богинята Аврора на нещо по- земно и не така революционнo- Зора :-) 

Сега същите тъпаци се борят да станат комисари.

 
За мен венеца на немската кухня (австрийска, аншлюс) е свързана с печено свинско джоланче, хрян и бира. Основателните ми опасения се потвърдиха- печеното джоланче, (Stelze) с твърда кафява коричка, покриваща крехко месце е най- доброто. За превъзходното представяне на джоланчето се погрижи подноса, поставен върху класически спиртник, даващ топлина през цялата вечеря. Поднесоха ни го с голяма купа настърган хрян и отделно горчица. Заради историческата правда ще спомена и Виенския Шницел, друга тема. А следва и Мартини Turkey!!!

 

На половината джолан (огромен, като за 4 –ма) и 2 халби + младо вино поднасяно многократно заради мини формАата “айнахтель”= 1/8 литра, към нас се приближиха музикантите и ни изпердашиха “Пътнико свиден, пътнико млад”. -Откъде я знаете?- Ами “АЗ ТРЯБВА да я зная”, беше отговорът. Еех Виена, дала убежище на 300, 000 сърби и кой знай колко хиляди българи.

Най- загадъчното е че виенчани са 30% максимум австрийци- всичко останало е една балканска боза с пръски полско- словашка бира. И са накарали балканските субекти да пресичат на зелено, (а това е и Босна и България). Пълен шах с кучето! Дали да не си внесем и малко австрийска полиция и английска администрация след успеха на Агенция на Короната? Щото изборът между чукундури и онугундури взе да ми става досаден и безпредметен.

Обилно наджоланен и с много бира там, където за джолана е трудно да влезе и намести се завръщахме наобратно. Прословутата виенска S-бан беше на линия и ни подкара.

Ако не съм го казал ето паролата : Grinzing, задължително.

Iskam i az da otida vav Vienna i da razglezhdam zabelezhitelnosti, no i taka mi haresva - da gledam snimki i cheta patepisi! Tozi profesor e mnogo smeshen - hahaha!
Bravo!

И на мен много ми хареса пътеписа ти. И аз замислям сега екскурзия до Виена.

Там ако не се лъжа беше Пратера, нали? Хайде някой ако има впечатление от някое приемливо двузвезно хотелче във виена да пише

bravo!

mno go e qako tam as hodia vsqka godina e mno go 3abavno isakam da popitam kade se namirat yliqite

I picture this may well be diverse upon the written content? in spite of this I still believe that it could be appropriate for virtually any form of topic subject material, as a result of it could continuously be fulfilling to determine a warm and delightful face or possibly hear a voice when initial landing.