Прочетен: 12485 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2009 19:32
Техеран 2003 и 2004
Винаги съм мечтал да обходя Азия- “добрата стара Европа” в моя живот се бори със всички старчески болести. Остеопороза, запек и ченета...
Работата ми в от синия период в детсвото, да продавам окиси, от кофи с надписи- “при пиене предизвиква гадене, при вдишване – рак” и "мийте 2 часа и потърсете незабавно лекар", ме залепи на една анонимна обява в К3- не това по- късно, тогава Кариери- за “Продуктов мениджър пигменти”. 2003 година. Веднага схванах, че дишането, пиенето и гаденето са моя съдба. Пигментацията беше на мода. Пуснах си пощата и ме поканиха на интеревю. Оказа се, че пигментацията е бяло. Преминах в синия океан на белота. Както казва Форд "всеки цвят е добър стига да е бял".
След грижата по компресорите – другия изцеждащ ентусиазъм, живота в бялото блато (където малко мирише, но е е топло и мътно и офисния планктон се развива прекрасно) ми се стори много освежаващ и рециклиращ. Това засега е най- доброто място, което съм посещавал по пътя на своето кариерно усъвършенстване. Толкова се идентифицирах с него че един от никовете ми беше името на фирмата, ако ме рабирате. Извратена работа, един вид. stop emotion, just business. Разбира се, както във всеки офис дрийм тима се оакваше от офисната Димитринка- простo, но агресивено същество (за явлението “Димитринка” друг път). “Договорихме се” кога започваш и заплата и отпраших към Варна с 2 мацки и 20 страници ксерокопие на пигмейския фирман - католог, хаха. Да самонапредна по продукта...
Варна-Стоях прав във морето, до колене, легнал по корем и във сяка друга поза и рецитирах на мацките около себе си каталожна информация за пигментите и пигмеите. Всички се смеехме- каталога мокър, аз сричам някакви глупости- англисйки с термини, ухилен до ушите като Посейдон, току що запознал се с Ерато. Тази работа доста ме освежи.
Първоначалният МНОГО ЯК ентусиазъм още в началото беше посечен от жестоката и куха действителност (много дълга история за два града) - от две неща- (1) подписах договор на 70% от договорената в разговора заплата, и (2) скоро научих, че заплатата се изплаща в месеца следващ този, за който се плаща. НО пушечната ми голота и 60 дневното забавяне не ме накара да си дигна чукалата- знаех си, че кучето е заровено някъде там. Сигурно съм изглеждал супер безнадежден след като са посмели да ми оферират горните 2 неща. Димитринка дори ме нарече "прост". Да, беше права. Мисълта за кучето надделяваше над мисълта, какво се случва в Америка, ако ти забавят седмичния чек с един ден. Реших за пореден път да постъпя глупаво и не сгреших- запознах се със най- страхотните хора, някои от които дотолкова ме впечатлиха, че взех някои техни идеи за някои свои.
И така след няколко месеца попаднах в Техеран- едно от най- най - вълнуващитеместа на които съм бил. Изчетох над 2 мегабайта страници- за страната www.iran.ru, за религията Корана и зороастризма, за вярванията и обичаите, за индустрията, в която работих и всичко свързано с бизнеса там. Изобщо мощно се включих в идеята Техеран.
Иран- това е Персия. Най- великата цивилизация съществувала на синята планета. Оооо, Дарий... Персполис. Фарси. Всичко там е с марката Парс (Персийско). Колите, телевизорите, абе всичко. Всеки ден 1,000 автомобила допълват Техеранската улична действителност.
< quote>
Дарий Първи (548-486 г. пр.н.е.) Великят ариец (асириец) вкарва в царството на Ахаменидините (известна почит към сегашния президент на Иран) всички държави съществуващи по това време и създава Персийската Империя. Толерантността му към обичаите и вярванията на другите народи му позволила да ги обложи с данъци.
Хитро нарекъл отделните щати "сатрапии", за губернаторите им "сатрапи".
За по- лесни tax-collections и социална справедливост въвел единна валута ДАРИК. Предприел мащабно пътно строителство, като построил "царски път" свързващ Вавилон с Анадола. Поставя основите на нова единна религия с върховен бог Заратустра, като написва и Книгата на откровенията- Апокалипсис, за да има какво да чепкат в Рим 1.000 години по- късно.
Ариец, Заратустра, 1.000- летен фарс- да, историята е револвираща комедия.
Преди 200 години България и Иран сме били една държава. От София до Техеран са някакви 3,000 км, кръгли 2,000 са Турция. До 1989 сме били едно и също. Затова приликите са повече от разликите.
Имаме много, много общи неща- хаоса в движението по пътищата (само хаоса и високата смъртност, защото там дупки в асфалта няма, има маркировка,
а 200 км магистрала са осветени и с по три ленти), банкова система (странни обичаи), момчетата пред президентсвото са със същите пера и униформи както иранския аскер, хехе, мачовското отношение към жените, заедно доста недооценяваме времето и не сме така организирани, може би само на пръв поглед. Политбюро/ съвета на коалицията там се нарича Съвет на старейшините. Турската империя е оеднаквила думи като “чорап”, “бадалджан”, “нар”, много други. Иранската нова година се празнува около Великден (отражение на астрономическата първа пролет) като хората боядисват яйца в червено и ядат от трапеза със 7 постни ястия... Извън това по пътя през Турция (или Русия) както и в Иран не ми се налагаше да си поръчвам “tea”. “Чай”, много се радват като им го кажеш.
Говорят персийски, и всички които срещнах- английски, високообразовани са. Разбира се съзнанието ми имаше и една малка памет с ятагани, чалми, и бради, които не срещнах. Пък и историята с медицинските кадри вече се точеше.
В самолета от Истанбул започна Междукултурната интеграция- там за пръв път видях хора по джапанки и с бели чаршафи пристегнати по челото. Всички в бизнескласата със специалните коктейли и обслужване. Иранецът до мен четеше някаква английска книга по сателитна комуникация. Междузвездни войни отвсякъде, без Чубака. Един много силно религиозен си взе килимчето и попита стюарда къде е Мека- това във въздуха. Стюардът му скръцна със зъби и онзи се примири без молитва.
Международните полети кацащи в Техеран са така организирани, че винаги кацат между полунощ и 5 сутринта. Така по- лесно контролират нещата с чужденците. Както в България 1984- един хотел (Родина) един народ, едно МВР. Във всеки хотел има по един партиен секретар. Като те забележат и веднага се лепват за теб – къде ходиш, с кого се срещаш. Почваш да се чувстваш значим с пигментите. Много се разочароват, ако не си тръгнеш с чужда жена в таскито... Разбирам ги- за да правят секс всички летят до европа или турция, а тука идват някакви чужденци и правят каквото си искат. Руснаците дори не спират да пият- на вратите им има нон стоп – не ме безпокойте. Така е като фирмата ти се казава Атоменергомаш и ти гарантира, че завода не само ще ти го построи, но и ще ти го пази гарантирано, не като французите преди 20 години...
Отгоре Техеран през нощта е прекрасен- шосетата са като броеници, завиващи 99 си зърна по целия хоризонт. Кацнахме и самолета спря. По команда всички жени се заповиваха- следваха около 14 дни, в които жените щяха да са забрадени и повити по един особен начин. По – сериозните и държавните служители са задължително в черно – сериозно това е обяснено със жалеене за жертвите на Революцията от 1979. По- ненадеждните са със шарени забрадки, а рускините са направо като на уволнение- с феерични воали.
Беше 3 сутринта. Като казват, че Венецуела се дефазирала с 30 минути преди малко никой не отбелязва, че една огромна държава с 80 милиона население, с най- големите на тази планета находища на нефт и уран също си има свой часови пояс- на 1 час и 30 минути от бъгъ.
Така че ни се наложи малко да посмятаме с времето. След играта със стрелките, при което ми се отчупи копчето на часовника, се наредихме на една от трите опашки, които трябваше да оформят пристигащите тълпи от непрекъснато кацащи самолети. Държавните служители- до една жени с черни наметала и забрадки (напомняха ми през цялото време на Дарт Вейдър и изобщо през цялото време се чуствах като във български филм от 84-та) гледаха строго към пристъпващите плахо за паспортен контрол хора (поне аз).
Като всеки държавен служител в три сутринта – митничарките не си даваха много зор. Тогава се случи нещо неочаквано за мен- цялата зала- хиляда човека взеха да ръкопляскат- само жените- протестираха срещу бавното обслужване. Вдигна се такъв шум, че служителите се тонизираха и натиснаха газта. Оказа се че жените там имат огромни права срещу това че са облечени в черно- те са майки “дали синовете си на революцията” и като такива никой не може да им каже копче. Отделно майката на сина коли и беси вкъщи и върти бюджета, уговаря сватби и изобщо има повече власт от кварталния. Този манталитет няма какво да ви го обяснявам има го във всеки бъгъ град и село.
По стените висяха неизменните 2 портрета на Айтолах Хомейни и Президент Кхатами. Или на Хомейни и Хаменей. Имаше и няколко “упътващи” надписа като например- валутата при внос се декларира, за да не ти я вземат на излизане. Което сме виждали в СФРЮ. Като ковчежник на групата, стисках ролката долари (не вярвах, че обменят евро) и пристъпих към процедурата деклариране- намерих банката, спящ чиновник и го заговорих. “искам да декларирам долари”, “колко носиш”, “2,500”. “Хе, че това пари ли са!? Ела, ако са над 10,000, аре”.
Прас- печат на визата. Тенкю. И към багажа. Пътьом обменихме- 50 долара, 1 долар = 10,000 риала или 1,000 томан (мъгла на руски). Това са много пари. С 60,000 може да вечеряш, а с 10,000 може 2 часа да се возиш в кола в твоята посока (може и да не е такси). Литър бензин е към 15 – 20 стотинки. После багажен контрол. Пак бъгъ стори- купени скенери, някои не работят други работят , но никой не ги ползва или ако си пуснеш куфара, офицера не гледа монитора. Контролът при внос е уникален заради забрана за внос на алкохол. Както и списания с голи мацки. Не си купихме ВАЦ вестниците щото и те са порнография. Изкочихме в залата за идващи- таксита и в хотела. Препоръчвам на всички Tehran Grand Hotel, ако ви допуснат, хаха. Строен е преди 1979 и е доста комфортен, направо прекрасен. Имам опит от още 2 хотела, но този ми е фаворит. Вторият път ни задължиха да спим в друг хотел 5 звезден, но не беше толкова луксозен както 4 звездния Гранд.
Тук ми се случи случка 1- “ожилването”:
На рецепцията има огромен месингови надписи- “безплатни сейфове” и “съветваме ви да ги ползвате”- интуитивно реших да ги ползвам. Пък и парите не ни трябваха за друго, а за да си платим хотела и консумативите по пребиваването. На гишето стаята със сейфа има усмихната, любезна и забрадена жена. Заделям 50 долара и пъхам портфейла- як, черна кожа, купен от Parko, Tokyo. Нека отбележа, че са минали 15 тина часа път + че е 4-5 часа сутринта и ми се спи. Получавам усмивка, ключ от персоналната си кутия и бележка.
Почнахме си бизнеса, ( който няма никаква връзка към историята.) Имаше избор на агент, малко латиносериал, единият иска но не може, другият може, но не иска, сменяме първия със втория в движение, заплахи от първия, blacklisted! , и че ще останем завинаги в Техран- голям праз!- влюбих се в този град. Както и да е бизнесът миришеше на зелено!
"ще те оставя завинаги в София?" Аа?! е те това може да разплаче много хора.
София, наши дни
Докато един ден не открих, че ключът от сейфа е изчезнал някъде. Тези таскита за една банкнота (има само една банкнота 10,000 риала и аз и казвах “една от тези”)и тесните дънки са направили така, че ключа и банкнотата са се отзовали в кола, която вече никога няма да видя. Проява на лош вкус щеше да си пропуснем сауната и вечерята, но след това нямаше нищо, което да ме спре да си проверя парите и да им сменя съндъчето.
И почва една веселба- подавам си листчето “- не се чете кой номер сейф” съм го сложил.
- Къде сте го сложили- посочете
- ми не съм го сложил;
- как така;
- ми дадох портмонето на една ваша колежка;
- аха; а как изглежда?
- портфейл, черен , кожен , с 2 бъгъ лева, мои визтки, 2,400 долара;
- а нещо специално?;
- Абе визитките ми на бълхарски, в радиус 3,000 км няма други 2 лева!
- Ееее не е достаъчно, искаме още нещо специално, специфично, уникално
- ахааа!!! Има там една джаджа- копчето за навиване на часовника ми падна и го прибрах- ето ми часовника, ето му липсващото копче, което е в портфейла!
Това лостче за смяна на стрелките задейства нещата- приеха играта и се почна- отвориха се с резервните ключове над 20 сейфа- ей богу навсякъде сини, червени или книжни пликове с бали долари и реали, но нито един портфейл и при всяко отваряне ме питаха- това ли е? Ми не е, Бе! Моят е черен и кожен. А това не е нито портфейл нито е черен. Най- накрая след 1001 въпроси- отговори се появи и моя портфейл. Скачам радостно- ееее, най – накрая.
Вадя и показвам 2 та лева, визитка на англиски и български, 2,400 долата, НО:
- хайде хайде не на нас тия, Къде е копчето от часовника ПОКАЖЕТЕ ГО.
Бърникам- и хоп то си е там- показвма го гордо и всепобеждаващо.
Е това копче още си беше там и спаси мен от опозоряване и историята.
Още си го пазя като талисман.
Може би щях да помня номера на кутията ако си я бях прибрал сам , но това е невъзможно защото не мога да вляза в една стая с жена която не е моя, без трети човек за свидетел. Така или иначе банковата тайна щеше да пострада или щахме да създадем работа на партийния секретар. Номерът на сейфа беше на ключа който загубих.
Платих 50 долара за услугата “разбиване на сейф” и всичко приключи.
Азади, отзад е планината Алборц, зимата е яко сняг и има много туристи, включително американски , които не знам как се оправят с визите, защото двете държави са в странни релации.
Сградата отзад е широка един джип
любимата Шкода е навсякъде.
Азади Хотел
Автобус със запалянковци отиват на мач
Техническия панаир
Техран 2004; Случка 2 – “преследването”
Следващата година. След панаира се наложи да останем за тестове по заводите. По време на панаира всички чужденци бяхме събрани в Азади Хотел-(як купон в началото само аз от бълхария – обирам симпатиите им, всички останали – веят перчеми от западна европа и са маааалко по – опън), нищо интересно освен, че през ден сауната беше за жени, което е много лошо, неприемливо. Така се почва, и докто се усетиш жените ще почнат да сядат в автобуса или да се качват от предната врата. Нищо добро не ни чака...
Седим си в сауната аз, бъгъ и 4 ма иранци и си разказваме истории. Един от Германия- работи в Мерцедес разказва как е в Германия, какви са плановете им за инвестиция в Техеран.
Там научих и номера с хавлията- в сауната топлия въздух се качва на тавана и един си сваля хавлията и я върти над главата си като въртолет- така горещия въздух слиза пак долу- яка жега става.
Та почваме да обсъждаме жените- явно няма как тази тема да се заобиколи от мъжка сауна. Германеца обяснява, че в Германия жените са с доста права и “почти като хората”. Това разбира се го посрещнахме с неодобрение- накъде върви света!? Жените са мнооого различни от хората, допълних аз. Спечелих известна преднина пред “немец- леберальная сволоч”. Един от ме погледна и попита- where are you from? -Bulgaria. “Аааа. Много хубаво!” добави на български- екс студента. Много ме поласка българоговорящото внимание във сауната.
Та след панаира западняците си се прибраха- няма вино и жени – пълно въздържание 7 дни- писна им. Ние останахме за още 10- 14 дни да си довършим бизнеса. Или той да ни довърши. Обаче тъкмо да почнем и се оказа, че следващите 3 дни са празник- неработни. Празнуват деня на Али- те са алиани. Почитат братовчеда на Мохамед- Али. Това май е и разликата между сунити и шиити. Да ме простят, ако греша. Та в Иран денят на Али е празничен и почивен както 9-ти септември и се сещате какво става ако 9-ти се пада четвъртък- при нас се получава еди дъъълъг уикенд. Денят на Али се падна да е сряда, а четвъртък и петък им е уикенда. Три почивни дни. Центъра на Техеран (където както в Лондон) такситата и колите влизат със специален пропуск. Практически е само администрация и опустя тотално, напълно. Нямаше никой. Даже магазинчетата на иначе работягите персийци затвориха и орешетиха. Пукнат човек няма в периметъра.
Не мога 3 дни да седя в хотела и да гледам телевизия (прилича много на Канал 1 и "Искрено и лично" взети заедно). Кулминацията е когато един проповедник чете сури от Корана в ефир, и около него седят младежи и реват, плачат та се късат за нещо. В хотелската стая има стрелка, показваща къде е Мека и Коран и всеки може да се моли правилно. Хареса ми че молитвата им е личен акт. Не видях задължителен характер или масово да го правят.
Пък и спряха зареждането с бира!
Изпих и двете си бири (безалкохолни) и реших, че е редно да изпия и тези на колегата – жена. Отиваме на рецепцията, абсолютно нежелаещ да сторя грях и питам- извинете, мога ли да посетя стаята на колежката? – А вие мюсюлмани ли сте? – Не. – Тогава може.”
Ако искате да направите фурор на пазара и всички да ви гледат презрително, нека жена ви ви целуне публично. В радиус 200 метра всички ще спрат да приказват.
Разбира се можете да си водите приятел и да си се целувате наволя.
Исках само да вляза да взема една две бирички с аромат на спрайт, но не исках да засягам обичаите. Оказа се, че лисата на вероизповеденаие ми отваря доста врати, хе.
Пийнах биричка и казвам – излизам да се разхождам – ако нещо се случи документите са ми в куфара. А какво можеше да се случи – едни италиянци ги бяха обрали на улицата и им бяха взели 800 евро. Ментета ченгета. И на рецепцията ни предупредиха предишния ден - казаха ни- утре става пусто, ако ви срещне някой и се представи за ченге, кажете му “друг път!” и го отпратете- има тука едни дето се правят на полицаи, но само взимат парите на чужденците. Аз, разбира се, веднага си предствям работещо ченге в бъгъ- абсурд!
Както и да е излизам да зяпам по празната улица витрините за сувенири и да търся изобщо нещо работещо. Не можете да си представите колко се радват по ресторанчетата и магазините- като те видят и си поръчаш кебап – не е като софийския, това е една гъста яхния с бамя, месо, чушки , домати, или само месо на скара. Виждат че си чужденец и те питата тука ли ще го ядеш или за вкъщи и като им кажеш, че ще ги уважиш се разтапят- дават ти салата бонус, любезни са до небето. Ей някакви такива неща са ми в главата + истински порцеланен сервиз, ама истински, не китайски боклук, на 1,200 градуса печен, хаха, за 20 лева- това си струва обиколката. Пък и захарница в същия десен търся.
Вървя си и срещу мен се задава един олдмобил- стандартна тяхна кола, нова, с изглед на волга 1960 година, вътре 2 ма мустакати с очила модел Рамбо, 82-ра. Шофьорът спуска прозореца и ми вика “полИс полИс” и ми сочи една карта с неясно съдържания. Първо си казах – аха ето докъде води масовата култура и гледането на стари американски филми- обирите са модел 82-ра. Втората ми мисъл беше да си спомня, че на летището имаше скенери, които офицерите не гледаха- един вид никой тук не си гледа качествено работата, така че тези не са ченгета, и едва ли един обир ще могат да направят като хората... Обаче тези настояват те карат към мен аз по тротоара- срещу тях – разминахме се аз крача бързо към следващия булевард- по- голям и с преминаващи коли, те дадоха на задна и ме следват с викове "полис полис". Хукнах и си мисля ееее – много кофти се получи, на това готино място и така нелепо да ми се случи нещо. Не си спомням дали вече бях декапитирали някой в Ирак, но ситуацията с медицинските сестри взе да изплува. Така те на заден с пълна газ, аз отпред в як тръст и мисли от сорта – ами ако наистина са ченгета. Така 300 метра. Да, бе да. На следващата пресечка имаше регулировчик и преследвачите ми като го видяха смениха посоката и се скриха. Повече не ги видях. Като го разказах на италианците те си признаха, че са 800 евро по- леки. Е, аз минах с яка уплаха.
Балканкар Рекорд, Tehran 2004, още кюта без сервиз и резервни части
Сега като ходя по интервюта за работа и някакви каки ме питат- кажете какво цените най-много във вашата кариера, разкажете ни за някакво важно ваше решение? Си казвам дааа тука има нещо- веднъж трябваше да взема много важно решение нещо свързано с работа под напрежение, с хора, аха- имаше и мотивация, повярвайте ми- закъснях да пусна ордера до фабриката с 24 часа.
Въплъщаване на митоса
Вучето твърди, че сексът в болницата не ...
Поздравления!
19.12.2007 14:57
20.12.2007 11:24
20.12.2007 17:52
Още веднъж, много готин пост, не спирам да смея. Аре ...
23.02.2009 22:34
cheshmak24@yahoo.com
20.10.2012 07:04
20.10.2012 08:14
20.10.2012 09:46
20.10.2012 10:26
20.10.2012 10:43
20.10.2012 20:24
21.10.2012 13:03
22.10.2012 05:18
22.10.2012 07:21
24.10.2012 06:55
24.10.2012 08:13
24.10.2012 10:33
25.10.2012 07:08
